1.1. Тенденции за развитието на леярското производство и свързаните с тях възможности за приложение на пластмасовите модели Ролята на моделната екипировка е от значение за формиране на технико - икономическите показатели на леярското производство - себестойност и качество на отливките, гъвкавост на технологичните процеси, възможности за внедряване на прогресивни технологии и т.н. От друга страна, необходимостта от развитие на съществуващите и създаване на нови процеси за изработване на качествена моделна екипировка се предопределя от перспективите за развитие на самото леярско производство. Тук е представен кратък преглед на някои изразени в литературата очаквания за развитието на леярското производство в близките години, заедно с което е направен и необходимият за темата анализ за състоянието и перспективите на моделното производство. Сравнявани помежду си, изнасяните данни за тенденциите на развитие не всякога съвпадат, като зависят от продължителността на разглеждания период и от конкретния регион на света. Съществена трудност за по-доброто обвързване на данните с разработваната тема е, че в прогнозите често пъти се включват и отрасли от промишлеността (най-вече автомобилостроенето), отливките за които са значителни по обем, но се получават по методи без използването на пластмасова моделна екипировка - леене под налягане, в кокили, в черупкови форми, с пенополистиролови модели и т.н. Най-общо, в напредналите страни преобладават прогнозите за растеж на леярското производство [1-11]. Според известния американски аналитик от Stratecasts Inc. K.Kirgin [1, 2], разработващ дългосрочните прогнози на American Foundry Society (AFS), след временния спад в производството на отливки в САЩ през 2000-2002 г., има реални условия за подем през годините, като върхово равнище ще бъде постигнато през 2008 - 2009 г. (фиг.1). Подробният анализ е показал, че на Европейския и Азиатския пазар също има индикации за благоприятно развитие. В същите изследвания, K.Kirgin прогнозира намаляване на производството на отливки от сив чугун, ръст на произвежданите отливки от сферографитен чугун, задържане при стоманените отливки и растеж при отливките от алуминиеви сплави. ![]() Фиг.1 По отношение на производството на отливки от алуминиеви сплави, D.Kanicki и K.Kirgin [3] отбелязват, че от петдесетте години на миналия век насам, се наблюдава непрекъснат растеж. Алуминиевите отливки са най-добре изразените процес-ориентирани пазарни продукти. Например, в САЩ през последните 5-6 години 62% от тях са произведени чрез леене под налягане, 21% са лeти в кокили и 19% - в пясъчни форми. Очакванията за периода до 2005-07 година са за общ растеж на това производство от около 4% годишно. Независимо от намаляващия дял спрямо другите методи, обемът на отлетите в пясъчни форми алуминиеви сплави също ще се увеличава. Положителни са и прогнозите за производството на отливки в Германия [4, 5], Великобритания [6] и някои други европейски страни [7]. Същото се отнася за [8] и Япония [9]. Очаквания за незначителен ръст на обема на леярското производство се посочват за Русия [10, 11]. Според Козлов [12] и И.Гаврилин [13], леярската промишленост е една от най-силно пострадалите след разпадането на бившия СССР. Производството на отливки през 1994 г. е намаляло с близо 50% спрямо 1990 г. Направените тогава прогнози са за бавно преодоляване на трудностите в периода до 2006 година. Отчитайки, че търсенето на отливки на световния пазар е достатъчно високо и стабилно, и че за разлика от цялото машиностроене, леярското производство в Русия е напълно конкурентноспособно, И.Гаврилин отбелязва добрите възможности за навлизане на пазарите в Германия, Австрия и Франция. При това, повечето от поръчките се изпълняват от частни леярни, имащи по-голяма мобилност, активност и по-ниски разходи за производство. Продължителният преход на България към пазарната икономика и съпътстващото изменение на структурата на промишлеността доведе до съществена промяна и на леярското производство. В резултат на протичащите процеси, леярското производство е намаляло почти четири пъти, спрямо нивaта отпреди 1989 г. Нещо неизбежно за създадените преди мощности на една експорно-ориентирана промишленост и характерно при свиване на външните пазари и при намаленото вътрешно потребление на отливки. Според публикуван в Леярския бюлетин анализ [14], към 2001 за леярското производство в България е характерно изоставане от съвременните постижения, технологичен застой, липса на инвестиции и засилени тенденции за повишаване на себестойността на отливките. Въпреки тези сериозни проблеми, оценката на металолеенето по отношение на приноса в националната икономика е положителна. Това се обвързва главно с произведените през 2000-та година около 90 хил.тона отливки, половината от които са изнесени, както и с факта, че повечето от приватизираните леярни вече са натрупали достатъчен опит за работа в конкурентна пазарна среда. Трябва да се отбележи, че изказаните отпреди 10-15 години прогнози за умерен растеж на леярското производство [15-21], с малки изключения, добре се обвързват с реално постигнатото състояние. Най-общо, при едно запазващо се развитие на автомобилостроенето и машиностроенето, и растящото съобразяване с екологичните проблеми, необходимостта от отливки ще остане без съществени изменения, но с увеличаващи се изисквания към тях. Заедно с посочените дотук предимно положителни прогнози, може да се очаква, че потребностите от разнообразна качествена моделна екипировка от различни материали ще се увеличават. Това е така поради няколко причини:
При единичното и дребносерийното производство, в условията на недостатъчна механизация на формовъчните работи, преобладава използването на дървени модели. Но дори и при тези условия, поради големите изисквания към качеството на отливките, недостатъците на дървените модели и кутиите за сърца се изявяват силно. Това са малката им износоустойчивост, хигроскопичност, недостатъчна устойчивост към компонентите на химически втвърдяващите се смеси, склонност към деформации, повишена грапавост и други. Така, при бързото развитие на технологиите и материалите, обезпечаващи получаването на качествена и евтина екипировка, относителният дял на моделите от дърво е ограничен. Използването им сега и занапред ще бъде при:
Машинното формоване повишава изискванията към моделната екипировка за точност, якост, износоустойчивост и др. При тези условия, в леярните с машинно формоване преобладават металните модели от цветни сплави, чугун и стомана. Независимо от високата им себестойност и трудопоглъщаемост, продължителния цикъл на изработването им, ангажирането на скъпи инструментални машини, необходимостта от висококвалифицирани работници и т.н., главното предимство на металните модели е голямата им износоустойчивост. Така, при установено производство от масов характер, те са за предпочитане. Важно обстоятелство е и възможността за получаване на метални модели чрез леене със следващо минимално механично обработване. При това, колкото по-сложна е конфигурацията на моделите и кутиите, толкова по-добре се проявяват икономическите предимства на леярската технология. Използването на V-процеса също води до снижаване на продължителността на изработване и на себестойността на металните модели при постигане на високи качествени показатели. Ефективно решаване на потребностите от качествена моделна екипировка в леярското производство е приложението на леярски модели от пластмаса, предимно на основата на епоксидна смола. Пластмасови модели се използват във всички страни с развито леярско производство от петдесетте години до днес. Областта на приложението им се разширява както към малко серийното производство, в условията на ниска степен на механизация (обикновени формовъчни машини), така и към голямо серийното и масовото производство с използване на автоматични формовъчни машини. Както се споменава в литературата [24], при диверсификация на производството, малките леярски фирми са принудени (ако не са създадени точно за това) бързо да пренастройват работата си и в кратки срокове да изработват ограничени серии от относително широка гама от различни по предназначение, маса, конструкция, габарити, точност, сплави, и даже методи за получаване, отливки. В такива случаи, съществува постоянна необходимост от нови или частично коригирани модели. Това лесно се решава с използване на технологиите за изработване на пластмасова екипировка. Подходящо е, при наличие на готово изделие или отливка, създаването на нови метални или дървени модели да се замени с изработване на пластмасови модели, получени след корекция на размерите на самото изделие. При автоматичните линии, формовъчните машини осигуряват смяна на моделната екипировка без спиране на линията или с кратък престой, което осигурява рентабилност даже на дребносерийното автоматизирано производство. При такава малка серийност на отливките (200 - 500 броя) относително евтините и лесно изработени пластмасови модели напълно покриват високите изисквания за качество на леярските форми. Епоксидните модели и кутии за сърца са пригодени за изработване на форми чрез различни методи на формоване, и с използването на различни видове смеси, с изключение на процесите, изискващи нагрята екипировка. Широкото разпространение на пластмасовите модели се основава на следните по-важни техни характеристики:
Посочените положителни страни могат да се реализират само след подходящ анализ на конкретните условия и във всички случаи при рационален подбор на материалите и конструкцията на моделите, качествено изпълнение на операциите при тяхното изработване, и правилната им експлоатация. Приложението на моделната екипировка от пластмаса се обезсмисля при наличие на някоя от следните ситуации:
« « « предходна страница съдържание следваща страница » » » |