1.3. Аналитичен обзор и оценка на съществуващите методи за изработване на леярски пластмасови модели 1.3.1. Материали за изработване на пластмасови модели Разработената тема няма за цел изучаването и изследването на химическата страна на процесите за получаване на пластмасови модели. Тази страна не се разглежда и при определянето на свойствата на моделите. Ето защо, тук са посочени само химичните реакции, даващи най-обща представа за механизма на втвърдяване на епоксидните смоли, и е направено обобщение на по-важните характеристики на материалите за изработване на леярска пластмасова екипировка. Химичните реакции и значително съкратените текстове към тях са взети от монографията на Л.Новоселец - Епоксидни смоли [28]. Както е известно, пластмасите са материали, получавани въз основа на органични полимерни свързващи вещества (синтетични смоли). Според характера на свързващото вещество, пластмасите се разделят на термопласти, получавани от термопластичните полимери, и на реактопласти, базиращи се на термореактивни смоли. Разглежданите епоксидни системи се класифицират към реактопластите. Най-общо, те съдържат втвърдители, пълнители, пластификатори, оцветители, ускорители и др. Естествено е да се очаква, че свойствата на тези системи, наричани още смеси, композиции или компаунди, ще зависят от вида на отделните компоненти, от тяхното съчетаване и от количественото им съотношение. Първите данни за този тип материали датират от 1938 г., когато в Швейцария се патентова епоксидна смола, втвърдяваща се с анхидриди на карбонови киселини или с амини, без отделяне на странични продукти [28]. През 1949 г. швейцарската фирма "Ciba-Geigy" започва производство на епоксидни смоли, известни под търговската марка Araldit®. В кратък срок епоксидните смоли намират широко приложение, благодарение на свойствата си - адхезия към почти всички материали, топлоустойчивост, устойчивост към влага и химически въздействия, добри механични и електроизолационни характеристики. Епоксидните смоли представляват олигомери, съдържащи в молекулата си повече от една групировка (1), наречена епоксидна група [28]:
Получават се по два основни метода:
Втвърдяването на епоксидни смоли може да се осъществи по два начина - чрез поликондензация на смолата с моно-, ди- или полифункционално съединение, или в резултат на йонна полимеризация. Това се постига от наличието на епоксидни и хидроксилни групи, чиято реакционна способност прави възможно омрежването. Епоксидната група реагира предимно със съединения, съдържащи водород. Хидроксилните групи също взаимодействат с би- или полифункционални съединения с образуване на полимерни продукти. Алифатните ди- и полиамини се използват най-вече за втвърдяване на дианови епоксидни смоли с молекулна маса от 400 до 1000. Взаимодействието протича с разкъсване на епоксидния пръстен и присъединяване на амина по следната схема:
Количеството на аминния втвърдител зависи от съдържанието на епоксидни групи в смолата и природата на втвърдителя:
x е количеството на втвърдителя (g) на 100 g смола; e - съдържанието на епоксидни групи в смолата (%); М - молекулната маса на втвърдителя; n - броят на водородните атоми в първичните и вторичните атомни групи; 43 - молекулната маса на епоксидната група; k - експериментално определен коефициент (1,2 до 1,4), който зависи от природата на амина. За изработване на пластмасови модели с необходимите експлоатационни характеристики, композициите задължително съдържат подходящи пълнители. Те повишават топлоустойчивостта, твърдостта, износоустойчивостта, якостните показатели (само някои от типовете пълнители) и намаляват свиването, екзотермичния ефект при полимеризацията, цената на готовия модел и т.н. Според формата си, пълнителите се разделят на праховидни, влакнести (нишковидни) и слоести. Праховидните пълнители са минерални и метални материали (кварцов пясък, кварцово брашно, корунд, карборунд, метални прахове), и по-рядко са с органичен произход (фини дървени стърготини и полимерни гранули). Най-общо, пластмасите с минерални и метални пълнители са с ниска ударна и механична якост, но имат висока износоустойчивост. Влакнестите и слоестите пълнители са на синтетична или стъклена основа. Като пълнители могат да се използват отпадъци от текстилното производство - памучни или полиестерни нишки и тъкани. При съвременните технологии, в моделите най-често се вграждат стъклени нишки или стъклотъкан. Получените стъклопласти или композити (със специална конфигурация / оплетка на стъклотъканта) са с висока топлоустойчивост и якост. В табл.1 са посочени характеристиките на някои от смолите и композициите за изработване на пластмасови негативни форми, леярски модели и кутии за сърца. По-голямата част от материалите са използвани при експерименталната работа. Включени са и полиуретановите смоли, също обект на някои от изследванията. Предвид целите на разработката, в таблицата са подбрани предимно данни за свойствата след втвърдяване на смолите и смесите. Данните са обобщени от разгледаната вече монография [28], от български [29] и руски стандарти [30,31], и от проспектни материали, предоставени с любезното съдействие на "Ciba-Geigy"-Швейцария [32], Sadofoss-Дания [33] и Bayer-Германия [34]. Характеристиките на произвежданите в България смоли Епокса АП1 и Епокса АП2 са дадени във втора и трета колона. Смолите са пластифицирани с 20% дибутилфталат. АП2 съдържа и стирол като разтворител. Посоченото в табл.1 количество на втвърдителите се отнася за сто тегловни процента смола. Под някои от стойностите са изписани номерата на стандартите, регламентиращи условията за провеждане на съответните изпитвания. За краткост на изложението, тук не са дадени химическите параметри на различните втвърдители с общо наименование полиетилен-полиамин (ПЕПА): етилендиамин H2N(CH)2NH2, диетилентриамин H2N(CH)2NH(CH2)2NH2, триетилентетрамин H2N[(CH2)NH]2(CH2)NH2, и хексаметилендиамин H2N(CH2)6NH2. Трябва да се отбележи, че занапред, навсякъде в разработката, към епоксидната смола АП1 ще се ползва втвърдител ПЕПА, в постоянно съотношение 10% към нея и това повече няма да се споменава изрично. В табл.1 не са изнесени данни за пластификаторите, ускорителите на полимеризацията, оцветителите и другите използвани в композициите компоненти. « « « предходна страница съдържание следваща страница » » » |