1.4.2. Аналитичен преглед на експерименталните постановки

В различните публикации и стандарти износоустойчивостта на пластмасовите модели се определя приблизително и в твърде широки граници. Например, H.Heine [22] посочва следните стойности за експлоатационната трайност на моделите от епоксидна смола: 20-30000 при пресоване, 1500-5000 при песъкометно формоване и 9-15000 при песъкострелно изработване на леярски форми или сърца. Руският стандарт 19505-74 [31] регламентира между 2000 и 4000 работни цикъла за епоксидни модели при ръчно формоване, и между 25000 и 35000 - при машинно формоване, без уточняване на методите на машинно формоване. J.Golding [44] посочва 30-60000 формования за модели от полиуретанова смола, като не изяснява експлоатационните условия, а R.Bailey [56] - 50000 цикъла при вертикално делими форми, изработвани чрез високопресово формоване.

Това разнообразие от данни произтича от множеството фактори, влияещи върху износването, както и от базирането върху различни изследователски постановки.

В своите изследвания D.Haug [57] посочва най-общо, че степента на износване зависи от метода на уплътняване, конфигурацията на моделите и височината на слоя уплътнявана формовъчна смес. Абразивно износване се реализира и при изваждане на модела от формата, респективно при изваждане на сърцето от сърцевата кутия, но то е незначително.

В статията си авторът изтъква влиянието и на следните фактори:
  • големина и форма на пясъчните зърна - колкото по-дребни са те и имат остроъгълна форма, толкова по-силно е износването на моделите;
  • вид и състав на формовъчната смес - при изработване на форми от самовтвърдяващи се смеси износването на моделите е по-голямо от това при влажните смеси. Компонентите на влажните пясъчно-глинести формовъчни смеси (вода, глина, каменовъглен прах и др.) намаляват износването;
  • състояние на работната повърхност - моделите с по-ниска грапавост се износват по-бавно;
  • положение на повърхнините на моделите спрямо уплътняващото усилие - при ъгъл 45° износването е по-силно, отколкото при малките ъгли.
Опитната постановка на D.Haug е изградена върху очакванията за съпоставимост между износването на пробни тела чрез вбиването им в пясък и износването на моделната екипировка при машинно формоване. Експериментите са извършени с образци със стъпаловидна форма (фиг.16), изработени от различни материали. Всеки един от образците се монтира последователно към ексцентриковия механизъм на конструирания за целта уред. При въвеждането на образеца (фиг.17), пясъкът се изтласква встрани и износването е незначително. При по-нататъшното движение (вбиване) усилието F (респ. износването) постепенно се увеличава до достигане на максимална стойност.



            Фиг.16                                                             Фиг.17

Получените резултати за различни моделни материали след 10000 изпитвания са показани на фиг.18 и фиг.19, съответно за износването, определено чрез загубата на маса на образците и чрез изменението на техния максимален линеен размер
(48 mm). Размерите са определени чрез светлинно-оптични измервания (екранно експониране на образците при увеличение 10 пъти).



                Фиг.18                                                                     Фиг.19

В изследванията, продължени от W.Stahlhacke [58, 59], е направено сравнение между лабораторните експерименти по методиката на D.Haug и изпитвания, проведени в промишлени условия.

Пробните образци, предварително измерени по маса и размери, и групирани по четири от всеки материал, са износвани, както следва:
  • с уреда на D.Haug,
  • между работещите модели от моделната плоча на високопресова формовъчна машина,
  • в средата на многощемпелната глава на същата машина,
  • в зоната на многощемпелната глава, в която след уплътняването на сместа се оформя конусът на леяковата система на формата.
В хода на експериментите, определянето на износването чрез тегловната загуба на маса е отхвърлено, поради неизбежното изменение на масата при монтирането и демонтирането на образците към формовъчните машини.

Видимо износване е наблюдавано само в три зони на образците (фиг.20). След поредица от измервания - чрез екранно експониране и чрез изместване на течност, както и след съответните пресмятания, авторът трансформира всички стойности за износването на трите зони в линейна величина (S, mm). В табл.2 са показани данните за намаляването на размерите след 15000 формования.


Фиг.20
Табл.2

W.Stahlhacke определя и при какъв брой формования размерите на образците ще преминат под отрицателната стойност на допусковото поле, регламентирано от стандарт GTB15. Резултатите за най-бързо износваната зона I са следните: епоксидна смес (не се споменава състав) - 1025, силумин - 7500, бронз - 12000, чугун - 17500-36000, стомана - 24000-36000 формования.

Авторът отбелязва, че съответствието между резултатите по методиката на D.Haug и тези, получени в производствени условия, не е голямо.

В изследванията на R.Maier и J.Wallace [60, 61] е използвана лабораторна постановка, включваща барабан и аксиално разположен в него вал с две сменяеми перки, изработени от изпитваните моделни материали. Перките са монтирани под ъгъл 45° и са с дължина 25,4 mm, широчина 12,7 mm и дебелина 6,4 mm. В барабана се насипва кварцов пясък с остроъгълна форма на зърната, след което барабанът и валът се завъртват в една посока със скорости, съответно 82 min-1 и 1350 min-1. Всяка двойка образци е износвана на три етапа с продължителност по четири часа. Загубата на маса е определяна тегловно след всеки четири часа.

Резултатите от сравнителните изследвания са показани на фиг.21. Направен е изводът, че износоустойчивостта се повишава с увеличаване на твърдостта, модула на еластичност и температурата на топене на сплавите, използвани като моделни материали.

S.Helzer [62] прави обширно изследване по отношение на вида и броя на материалите за изработване на моделна екипировка - метални сплави 12, метални сплави с покритие 6, пластмаси без пълнители 18 и пластмаси с пълнители 8.

Авторът модифицира опитната постановка на R.Maier и J.Wallace, като променя някои параметри на уредбата им. За краткост, тук са показани само резултатите от 12-часовото износване на пластмасите с пълнители (фиг.22). В графиката са вградени данни за твърдостта по Shore на моделните смеси.



              Фиг.21                                                                   Фиг.22

Заключенията на S.Helzer са следните:
  • износването има линеен характер, което дава добра възможност за прогнози извън 12-часовия обхват на тестовете;
  • по работната повърхност на образците се наблюдава локализация (концентрация) на износването около пълнителите;
  • смесите с керамични пълнители имат максимална износоустойчивост.
Едно от общите заключения на автора, свързано с настоящата тема, е, че по-голямото износване на полимерните материали спрямо тези от метал не може да е причина за отхвърлянето им, поради редицата предимства на пластмасовата моделна екипировка. Така, изборът на материал е въпрос на комплексна оценка.

Съществен принос в създаването и развитието на оригинални постановки при изследванията в коментираната област имат група руски автори.

В публикуваното през 1967 г. изследване, Ю.Кондратьев [63] анализира износването на различни материали, използвани за изработване на моделна екипировка. И тук се отчита загубата на маса на подходящи образци, но при триенето им чрез притискане към уплътнена влажна пясъчно-глинеста или с маслени свързващи вещества формовъчна смес.

Експерименталната уредба е показана на фиг.23. Формовъчната смес 1 се уплътнява в метална тръба 2, която е закрепена върху основата 3 на прибора за изпитване. Предварително претегленият образец 4 (диск с диаметър 40 mm и дебелина 2 mm) се монтира към шайбата 5, свързана към електродвигател. Образецът се притиска към сместа с около 0,4 kg/cm² от тежестта на дробинките 6 и съда 7, в които те са разположени. След това, образецът се завъртва със скорост 130 min-1.

При изследванията, като сравнителна характеристика е приета относителната износоустойчивост h:

h = g S L / DY ,  cm² m / mm³     (8),     където

DY е намаляването на масата на образците след износване,  g ;
g - специфично тегло на материала,  g/mm³ ;
S - площ, подложена на износване чрез триене,  cm² ;
L - изминат път при износване,  m .

Резултатите са показани в табл.3.



Фиг.23
Табл.3

Тъй като изследванията на Ю.Кондратьев са правени отдавна, естествено е, че част от неговите обобщения са изгубили своята актуалност. Затова тук са изброени само някои от направените изводи:
  • моделните материали се износват под въздействието на абразивно-корозионни процеси (при металните сплави, поддаващи се на корозия) или на абразивно-механични процеси (при дървените, пластмасовите и металните модели);
  • между износоустойчивостта и твърдостта на различните по природа и структура материали не се наблюдава строга зависимост;
  • твърдостта на пластмасовите образци и модели практически не се влияе от състава им;
  • износоустойчивостта на епоксидните смоли без пълнители е ниска, но комбинирането им с метални прахове, кварцов пясък, карборунд и други материали рязко я повишават;
  • износоустойчивостта на моделите зависи пряко от грапавостта на тяхната работна повърхнина.
Подобни изследвания са проведени двадесет години по-късно от В.Комаров, О.Корнюшкин и М.Йоффе [64]. Изпитванията включват само метални образци - от сив чугун, стомана, бронз и силумин. Образецът от съответния материал се притиска с усилие 220 kРа към уплътнена в тръба формовъчна смес (d = 1,7 g/cm³). Тръбата се завъртва с 55 min-1, при което започва износването на образеца. Определена е загубата на маса, в зависимост от изминатия при въртенето път. Изследвано е влиянието на влажността на смесите и изменението на грапавостта на образците при износването. Без да се споменават подробности, в публикацията се казва, че същите материали са подложени и на изпитвания в производствени условия - при уплътнение на леярските форми чрез пресоване (2000 цикъла) и чрез песъкодувно-пресово формоване (8000 цикъла). Получените резултати са позволили да се определи ориентировъчно до колко броя формования леярски модели от посочените материали ще могат успешно да се ползват до намаляване на определен техен размер с 40% от допуска, регламентиран от руски стандарт от 1955 г. Така, износоустойчивостта на материалите директно се обвързва с очаквания брой формования, което е от съществено значение за практиката.

Л.Маркон в своя публикация [65] анализира изработването на леярски форми чрез стръскване и отбелязва, че износването на моделите започва още при напълване на касите и в началото на уплътняването. Тогава все още свободните абразивни частици на формовъчната смес се удрят по повърхността на моделите и я износват. При уплътняването, характерът на износване се променя от появяващите се връзки между компонентите на сместа. Авторът определя това, като износване с полузакрепен абразив. Без да се уточнява опитната постановка, в публикацията са изнесени резултати от износването на образци от епоксидна смола ЭДС и от алуминиева сплав, при 45-градусов ъгъл на абразивната пясъчна струя спрямо повърхността им. От същите материали са изработени и леярски модели, които при работа на стръскващо-пресоваща машина са издържали съответно 5000 и 5500 формования.


« « « предходна страница             съдържание             следваща страница » » »