1.4.2. Аналитичен преглед на експерименталните постановки В различните публикации и стандарти износоустойчивостта на пластмасовите модели се определя приблизително и в твърде широки граници. Например, H.Heine [22] посочва следните стойности за експлоатационната трайност на моделите от епоксидна смола: 20-30000 при пресоване, 1500-5000 при песъкометно формоване и 9-15000 при песъкострелно изработване на леярски форми или сърца. Руският стандарт 19505-74 [31] регламентира между 2000 и 4000 работни цикъла за епоксидни модели при ръчно формоване, и между 25000 и 35000 - при машинно формоване, без уточняване на методите на машинно формоване. J.Golding [44] посочва 30-60000 формования за модели от полиуретанова смола, като не изяснява експлоатационните условия, а R.Bailey [56] - 50000 цикъла при вертикално делими форми, изработвани чрез високопресово формоване. Това разнообразие от данни произтича от множеството фактори, влияещи върху износването, както и от базирането върху различни изследователски постановки. В своите изследвания D.Haug [57] посочва най-общо, че степента на износване зависи от метода на уплътняване, конфигурацията на моделите и височината на слоя уплътнявана формовъчна смес. Абразивно износване се реализира и при изваждане на модела от формата, респективно при изваждане на сърцето от сърцевата кутия, но то е незначително. В статията си авторът изтъква влиянието и на следните фактори:
![]() Фиг.16 Фиг.17 Получените резултати за различни моделни материали след 10000 изпитвания са показани на фиг.18 и фиг.19, съответно за износването, определено чрез загубата на маса на образците и чрез изменението на техния максимален линеен размер (48 mm). Размерите са определени чрез светлинно-оптични измервания (екранно експониране на образците при увеличение 10 пъти). ![]() Фиг.18 Фиг.19 В изследванията, продължени от W.Stahlhacke [58, 59], е направено сравнение между лабораторните експерименти по методиката на D.Haug и изпитвания, проведени в промишлени условия. Пробните образци, предварително измерени по маса и размери, и групирани по четири от всеки материал, са износвани, както следва:
Видимо износване е наблюдавано само в три зони на образците (фиг.20). След поредица от измервания - чрез екранно експониране и чрез изместване на течност, както и след съответните пресмятания, авторът трансформира всички стойности за износването на трите зони в линейна величина (S, mm). В табл.2 са показани данните за намаляването на размерите след 15000 формования.
W.Stahlhacke определя и при какъв брой формования размерите на образците ще преминат под отрицателната стойност на допусковото поле, регламентирано от стандарт GTB15. Резултатите за най-бързо износваната зона I са следните: епоксидна смес (не се споменава състав) - 1025, силумин - 7500, бронз - 12000, чугун - 17500-36000, стомана - 24000-36000 формования. Авторът отбелязва, че съответствието между резултатите по методиката на D.Haug и тези, получени в производствени условия, не е голямо. В изследванията на R.Maier и J.Wallace [60, 61] е използвана лабораторна постановка, включваща барабан и аксиално разположен в него вал с две сменяеми перки, изработени от изпитваните моделни материали. Перките са монтирани под ъгъл 45° и са с дължина 25,4 mm, широчина 12,7 mm и дебелина 6,4 mm. В барабана се насипва кварцов пясък с остроъгълна форма на зърната, след което барабанът и валът се завъртват в една посока със скорости, съответно 82 min-1 и 1350 min-1. Всяка двойка образци е износвана на три етапа с продължителност по четири часа. Загубата на маса е определяна тегловно след всеки четири часа. Резултатите от сравнителните изследвания са показани на фиг.21. Направен е изводът, че износоустойчивостта се повишава с увеличаване на твърдостта, модула на еластичност и температурата на топене на сплавите, използвани като моделни материали. S.Helzer [62] прави обширно изследване по отношение на вида и броя на материалите за изработване на моделна екипировка - метални сплави 12, метални сплави с покритие 6, пластмаси без пълнители 18 и пластмаси с пълнители 8. Авторът модифицира опитната постановка на R.Maier и J.Wallace, като променя някои параметри на уредбата им. За краткост, тук са показани само резултатите от 12-часовото износване на пластмасите с пълнители (фиг.22). В графиката са вградени данни за твърдостта по Shore на моделните смеси. ![]() Фиг.21 Фиг.22 Заключенията на S.Helzer са следните:
Съществен принос в създаването и развитието на оригинални постановки при изследванията в коментираната област имат група руски автори. В публикуваното през 1967 г. изследване, Ю.Кондратьев [63] анализира износването на различни материали, използвани за изработване на моделна екипировка. И тук се отчита загубата на маса на подходящи образци, но при триенето им чрез притискане към уплътнена влажна пясъчно-глинеста или с маслени свързващи вещества формовъчна смес. Експерименталната уредба е показана на фиг.23. Формовъчната смес 1 се уплътнява в метална тръба 2, която е закрепена върху основата 3 на прибора за изпитване. Предварително претегленият образец 4 (диск с диаметър 40 mm и дебелина 2 mm) се монтира към шайбата 5, свързана към електродвигател. Образецът се притиска към сместа с около 0,4 kg/cm² от тежестта на дробинките 6 и съда 7, в които те са разположени. След това, образецът се завъртва със скорост 130 min-1. При изследванията, като сравнителна характеристика е приета относителната износоустойчивост h: h = g S L / DY , cm² m / mm³ (8), където DY е намаляването на масата на образците след износване, g ; g - специфично тегло на материала, g/mm³ ; S - площ, подложена на износване чрез триене, cm² ; L - изминат път при износване, m . Резултатите са показани в табл.3.
Тъй като изследванията на Ю.Кондратьев са правени отдавна, естествено е, че част от неговите обобщения са изгубили своята актуалност. Затова тук са изброени само някои от направените изводи:
Л.Маркон в своя публикация [65] анализира изработването на леярски форми чрез стръскване и отбелязва, че износването на моделите започва още при напълване на касите и в началото на уплътняването. Тогава все още свободните абразивни частици на формовъчната смес се удрят по повърхността на моделите и я износват. При уплътняването, характерът на износване се променя от появяващите се връзки между компонентите на сместа. Авторът определя това, като износване с полузакрепен абразив. Без да се уточнява опитната постановка, в публикацията са изнесени резултати от износването на образци от епоксидна смола ЭДС и от алуминиева сплав, при 45-градусов ъгъл на абразивната пясъчна струя спрямо повърхността им. От същите материали са изработени и леярски модели, които при работа на стръскващо-пресоваща машина са издържали съответно 5000 и 5500 формования. « « « предходна страница съдържание следваща страница » » » |