5. Тънкостенни (черупкови) пластмасови модели, получени чрез използване на временни вложки от различни материали     5.1. Вложки от самовтвърдяващи се смеси а) С помощта на модел-еталон се изработва вакуумирана форма 1 (фиг.17) и в работната й кухина се насипва самовтвърдяваща се формовъчна смес 2 с приблизително съдържание на компонентите спрямо пясъка: фуранова смола 1-3% и втвърдител паратолуолсулфонова (или друга подходяща) киселина 0,2-0,7%. б) Предварително се подготвят няколко дървени трупчета с форма и размери, позволяващи цялостното им вместване в отделните зони (или части) на бъдещата вложка. Във всяко от трупчетата се пробива проходен отвор с диаметър 10-12 mm и в отвора се помества шпилка с необходимата дължина. Всичко това се прави за осигуряване на връзката между вложката и затварящата плоча. в) В обема на самовтвърдяващата се смес, веднага след насипването й, се разполагат дървените трупчета 3 (фиг.17), като шпилките 4 трябва да бъдат издадени с около 30-40 mm над делителната равнина. г) След втвърдяването на сместа, вакуумирането на формата се прекратява и получената вложка се изважда от нея. д) От вложката, която е точно копие на модела-еталон, се отнема слой, чиято дебелина определя дебелината на стените на бъдещия тънкостенен пластмасов модел (фиг.18). Фиг.17           Фиг.18 е) По работната повърхнина на вложката се оформя чрез изронване с пила или профилна дървена шпакла канал, в който по-нататък ще се образува усилващо ребро на пластмасовия модел (фиг.19). ж) За да се оформят и напречни ребра може да се постъпи по аналогичен начин, но по-често вложката се разрязва с ножовка на две или повече части, и отново се отнема слой в равнината на разрязването (фиг.20). По делителната равнина на вложката се изрязват обеми, в които по-нататък частично или изцяло ще влезат метални планки за свързване на пластмасовия модел с моделна плоча. Фиг.19 Фиг.20 з) Отделните части на вложката 1 (фиг.21) се разполагат върху пясъчна подложка 2, оформена върху вакуумкамерата 3 и се обвиват с фолио 4. и) Вакуумирането се преустановява. Фолиото 1 (фиг.22) около всяка от частите на вложката 2 се изрязва извън периметъра им и се прегъва навътре. Прегънатите участъци се свързват със залепваща лента (тиксо) 3. Фиг.21 Фиг.22 к) Моделът-еталон се поставя върху затварящата плоча и се очертава периметърът му. Определя се разположението на обвитите с фолио елементи на вложката, на отворите за шпилките и за монтиране на металните планки, за леене и обезвъздушаване. Всички отвори се пробиват, затварящата плоча се обмазва с разделителна обмазка, монтират се металните планки, а отделните части на вложката се свързват стабилно със затварящата плоча с помощта на гайки. л) Изработва се нова вакуумирана форма. м) Затварящата плоча 1 (фиг.23) заедно с монтираните към нея елементи 2 се разполага към вакуумираната форма 3, така че очертанията на модела-еталон от плочата да съвпаднат с периметъра на работната кухина. Върху фолиото, оформящо делителната равнина се отбелязват контурите 4 на затварящата плоча. Ако затварящата плоча е непрозрачна центроването й се извършва чрез измерване. н) Затварящата плоча с монтираните към нея елементи се отстранява от вакуумираната форма. о) Следват операциите по нанасяне на повърхностния слой, наливането на малко количество пълнежна смес, разполагането на затварящата плоча към вакуумираната форма, наливане на цялото количество пълнежна смес и изчакване на полимеризацията й. п) Готовият пластмасов модел се освобождава от затварящата плоча най-малко след 12 часа. Вложката от самовтвърдяваща се смес се разрушава внимателно и се изважда от модела на части. Освобождаването се извършва лесно, защото фолиото не е позволило проникването на смола във вложката. Готовият пластмасов модел (фиг.24) се подлага на довършителна работа. Фиг.23 Фиг.24 « « « предходна страница             начална страница             следваща страница » » »