7.2. Изработване на тънкостенни пластмасови модели по тънкостенен модел-еталон
Този вариант може да се използва само когато неработната повърхнина на тънкостенния модел-еталон позволява обвиването й. Това предполага малка дълбочина на кухината, ниска грапавост на стените й, липса на обратни наклони, пригар, подбивания и др.
Освен това, вариантът се използва когато по различни причини (липса на подходящи материали, необходимост от бързо изработване на модела и др.) не може да бъде изработена вложка от самовтвърдяваща се формовъчна смес, гипс или друг материал (по аналогия с т.5.1).
а) Изработва се вакуумирана форма по описанието, направено в т.1. Формата 1 (фиг.44) заедно с модела-еталон 2 се обръща на 180° и се поставя върху моделната плоча 3.
б) С помощта на заострен стоманен тел фолиото 4 (фиг.44) се пробива по периферията на модела-еталон и през вентилационните отвори на модела-еталон. в) Фолиото 4 (фиг.44) се обработва с маршалит, гипс или талк, след което вътрешната (неработната) повърхнина на модела-еталон и стоящата извън него делителна повърхнина на формата се обвиват с нагрято фолио 5. г) Разполагат се тръби за наливане и обезвъздушаване на моделната смес. д) Изработва се нова вакуумирана форма (фиг.45), след което двете форми се разделят и моделът-еталон се изважда. |
 Фиг.44 |
е) Извършват се операции "и-н" от т.7.1. Наливането на моделната смес е показано на фиг.46.
 |
 |
| Фиг.45 | Фиг.46 |
« « « предходна страница начална страница следваща страница » » »