Целта на разработката е да се посочат характеристиките на един
представен в интернет учебен материал. Разполагането на такива материали в мрежата се прилага от нейното създаване и затова
разгледаните тук особености могат да се приемат и като известни, и като дискусионни, без претенции за изчерпателност или за налагане
на крайно мнение.
Предимства на интернет-представянето
Без да се отрича или омаловажава по какъвто и да е начин
необходимостта и полезността на съществуващите печатни издания, написани от авторитетни учени-преподаватели-колеги, и като се отчита,
че за студентите интернет е всекидневие, един изнесен в мрежата учебен материал (например, едно виртуално ръководство по металолеене),
предопределя следните предимства:- навременно обновяване и подобряване, произтичащо от появата на важна
новост, от критичен отзив или от допуснати грешки, неясни обяснения, променени стандарти, стари опитни постановки и прибори за
изпитване, и т.н. Въпреки, че в леярството новостите не са ежедневие и чак толкова бурно обновяване на информацията не се налага, а и
според повечето представи, учебният материал е нещо консервативно, строго, и не трябва да се пипа за щяло и не щяло, тук се проявява
сериозната разлика от хартиените средства, където корекциите се правят едва при следващото издание, ако изобщо има такова;
- разполагане на варианти на една и съща тема, разработени от различни автори, нещо несрещано (и неприето да става) даже и в
най-реномираните хартиени монографии. В такъв случай на интернет-публикация, посетителите на даден сайт, в зависимост от нивото си -
студенти, дипломирани и работещи в бранша, ще имат свободата да избират, сравняват, оценяват, спорят, а и да допълват информацията с
нещо ново или установено от тяхната практика;
- първокласни възможности за "присъединяване" на допълнителни материали към дадена
тема, които я доуточняват, разширяват, илюстрират и т.н. Това се постига с простото и прието за легално в интернет публикуване на
линкове (връзки) към подходящ източник на информация. Тук не става дума за безразборно връзване към сайтове с непроверено съдържание
или към Google, с цел да се покаже някой колко е добър в мрежата, а много строго
(и след доста труд, защото източниците не са никак малко) да се реализира връзка с най-подходящото и най-добре направеното за
поясняване на разработената тема;
- от по-горе произтичат и несравнимите с ограниченото пространство на хартиените писания
възможности за илюстративно присъствие и оттам - за въздействие, чрез препращане към сайтовете на световно известни компании и/или
изследователски центрове, където приложението на дадена технология е показано с повече подробности, ползва се съвременен софтуер,
машините, съоръженията и приборите за изпитване са последен модел, и т.н. В същото време, интернет-версията не се "претоварва",
защото избираемите линкове водят до информация, носена от друг сървър;
- много добре е, че може да се реализира връзка към достъпна
в интернет кратка биография на някой от изследователите (учените, преподавателите)
със значителен принос в развитието на съответната тема. Такава (съществуваща) връзка би трябвало да е задължителна и при цитирането
на авторите в блока с използваните литературни източници. Така, тези хора с признат принос в науката не остават напълно неизвестни за
младия им читател;
- възможни са и исторически препратки, показващи развитието на леярството или на отделни леярски технологии.
Постига се убеждението, че някои от нещата са направени (открити, изследвани, приложени) и от хората преди нас;
- и, нещо немислимо
за хартиените издания - безпроблемно е публикуването на снимки от учебния процес, където се виждат главните действащи лица,
студентите, сменящи се, както си е нормално, всяка учебна година...
Още някои особености
Интернет-представянето е
съпроводено с някои изисквания, неудобства и неблагоприятни обстоятелства:- необходим е компютър с
интернет-връзка (все повече са хората, които биха се усмихнали, че това се третира като проблем);
- човек трябва да е добре с
нервите пред екрана, да има сили да се съсредоточи върху темата леярство без пристрастяване и да може да избягва поне временно
информационните съблазни в интернет;
- възможните препратки най-често са към материали на чужд език. Въпреки че интернет-поколението
е наясно с английския, в такива случаи е полезно да се направи кратко описание на български за очакваното да се види след
препращането (например, някаква симулация на определен процес), за да се разчисти неяснотата с терминологията;
- винаги може да се
очаква досадна среща с web-майсторските прояви на някой "професионалист". Такъв човек изработва невероятно модерно изложение на
определен (учебен) материал, със страхотни анимации, взимащи ума картинки и смайващи фонове. Но докато се стигне до същността на
разработената тема, посетителят е разбит от шаренията и затрудненото четене. А и не всякога интернет-връзката и компютърът са на
ниво, подходящо за продължителната наслада от някои web-майсторски творения;
- известно е, че електронната публикация е достъпна
отвсякъде и свикналите неволно да "заимстват" цели текстови пасажи с фигури (авторски снимки на структури, графики, технологични
схеми и др.), ще имат затруднения в интернет-изявите си, където (при възможност) ще трябва да посочват съгласието на автора и пряка
връзка с неговия и-мейл. Всичко това звучи досадно за хората, спазващи нечии права, но тук е отбелязано, тъй като има примери за
нерегламентирано (пре)публикуване на авторски материали от страна на обучаващи се. А че в интернет няма да се срещат подобни
изпълнения е илюзия;
- този род учебна информация ще стане с платен достъп, както е при дистанционното обучение. Това се налага от
разходите за поддържане на информацията в сървърите, а и е напълно нормално, след като са изразходвани доста време и умствена енергия
за създаването на учебен материал, човек да има идеи и за хонорар. Разбира се, платеният достъп допълнително ще увеличи удоволствието
на начинаещите и на майсторите при нелегалното проникване в чужди компютри, и ще активира неспазването на права, описано по-горе;
- може да не е задълго, но не се чува публикация (не само с учебна насоченост) в интернет да има някакво признание, дори при
правенето на елементарна атестация. Такава "графа" за интернет-изпълнения просто липсва. Все още, за докладче, което освен автора не
интересува никого, се дават точки, а за поддържането на сайт (не с 2-3 картинки и 10 изречения, а с комплексна и ежедневно обновявана
информация за леенето, например) няма и идея за някаква оценка. Но това е тема за следващи дискусии.
* Доклад, изнесен на
3rd Balkan Region Conference on Engineering Education, September 12-15, 2005, Lucian
Blaga University of Sibiu, Sibiu, Romania |
