Изследване на уплътнението при пресоване


Обработката на литературните материали е направена от Д.Георгиев


Измерване уплътнението на леярските форми и сърца

За получаване на леярски форми и сърца, достатъчно здрави и точно възпроизвеждащи очертанията на модела и кутията, формовъчната смес трябва да бъде уплътнена. Степента на уплътнение може да се определи по един от следните начини:
  • сравняване на обемите преди и след уплътнение на определено количество формовъчна смес;
  • чрез изрязване на формата;
  • чрез измерване на повърхностната твърдост.
Първите два метода нямат практическо приложение в производствени условия.

При уплътняване на формовъчната смес се увеличава и нейната твърдост. Затова твърдостта на повърхнината на формата или сърцето може да служи за мярка на степента на уплътнение. Простотата на метода за измерване на твърдостта на повърхността на формата и възможността за контрол на свойствата на сместа без разрушаване на формата е причина за широко използване на този метод в практиката. За целта се използва компактен преносим инструмент, наречен твърдомер на Дитерт (фиг.1).

Фиг.1

Приборът има метален корпус, към горния край на който е монтиран измерителен часовник. Стрелката на часовника прави пълен оборот при потъване на накрайника с 2,54 мм. Скалата на часовника е разграфена на 100 деления. На другия край на корпуса се намира сферичен накрайник, който се притиска към формовъчната смес под действието на пружина. Твърдомерът е снабден с фиксатор, който служи за установяване на накрайника при измерване в зони от леярската форма, където не може да се отчете твърдостта пряко от скалата.


Изследване на уплътнението при пресоване

По време на упражненията се изследва уплътнението при горно пресоване на леярските форми (фиг.2).

Фиг.2

Върху моделната плоча 6 с модела 1, закрепена на масата на машината 7, е поставена касата 5, над която е поставена допълнителна каса 4. Двете каси се запълват с формовъчна смес. След придвижване на масата в горно положение пресоващата плоча 2, захваната на подвижна конзола 3, уплътнява сместа в касата. Формата частично се разрушава, като се запазва годна за изследване зона, касата се отделя и се измерва твърдостта на уплътнената формовъчна смес.
Получаващото се намаление на уплътнението отгоре надолу се дължи на загубата на енергия при пресоването за сметка на вътрешното триене и триенето между стените на касата и формовъчната смес. Неравномерността на уплътнение на формата се увеличава при увеличаване на височината й. Това разпределение не е благоприятно, тъй като зоните от формата, през които ще минават газовете, са преуплътнени, а там, където ще навлиза течният метал, формата ще бъде с понижена якост.


SEIATSU-процес

Въздушно-пресовото формоване, известно като Seiatsu-процес се реализира при следната последователност (фиг.3).

Фиг.3

След насипване на смес от бункер в касата, бункерът се измества и над нея се разполага импулсно-пресовата глава. В първия етап на процеса в продължение на около 0,3 s се извършва уплътняване на сместа посредством сгъстен въздух. След въздействието на въздушната струя следва пресоване. Полученото благоприятно разпределение на уплътнението по височина на формата (изразено чрез HD) се вижда на фиг.2, крива 4, където е направено сравнение и с други методи за формоване: 1 - импулсно; 2 - чрез стръскване; 3 - чрез стръскване и пресоване.

Фиг.4

Методът осигурява голяма точност на размерите, намален разход на енергия за уплътняването, голяма производителност, лесна механизация и автоматизация на процесите.


Използвана литература
  1. Ангелов, Г.С., Технология на леярското производство, С., Техника, 1988.
  2. Ангелов, Г.С. и др., Ръководство за лабораторни упражнения по леярство, С., Техника, 1972.
  3. Проспектен материал на фирмата Heirich Wagner Sinto, Германия, 1.43.0597.1,0.е, 2002.
Кратките сведения за Seiatsu-процеса са представени благодарение на изпратените в катедра МТМ - ТУ-София материали на фирмата
Heinrich Wagner Sinto Maschinenfabrik GmbH, Германия.