Резюме В дисертацията са разгледани промените, които настъпват в повърхностните слоеве на стомани 5ХНМ, 3Х2В8Ф и 4Х5МФС при лазерно и термоциклично въздействие. Документирана е микроструктурата в зоната на стопяване след въздействие с лазер за трите вида стомани. Установен е механизъм за формирането й при стомани 3Х2В8Ф и 4Х5МФС, който включва кристализация и превръщания по схемата: стопилка (d-ферит + стопилка) (d-ферит + аустенит) (d-ферит + мартензит + остатъчен аустенит). Получени са данни относно промяната на твърдостта на повърхността и в дълбочина при лазерно уякчаване. И при трите вида стомани твърдостта се повишава средно с около 220-450 HV5, като най-значително е нарастването й при стомана 5ХНМ - до 900 HV5. Установено е, че след термоциклиране микроструктурата в зоната на закаляване от течно състояние за стомани 3Х2В8Ф и 4Х5МФС се диспергира, а стомана 5ХНМ запазва стълбчатата си морфология. В началния етап на термоциклиране твърдостта се понижава и почти се изравнява с тази на изходния материал за стомани 5ХНМ и 4Х5МФС, докато при стомана 3Х2В8Ф тя остава по-висока. Изследвана е кинетиката на развитие на пукнатините в лазерно-уякчени слоеве на стомани 5ХНМ и 3Х2В8Ф при термоциклиране и е установено, че след лазерно въздействие без стопяване разпространението на пукнатините е ускорено, а при режими със стопяване кинетиката е различна и се обуславя от микроструктурата на повърхностния слой, формирана при термоциклиране. Разработени са методика и номограми за подбор на технологични параметри на лазерно въздействие и са обособени препоръчителни технологични режими. « « « предходна страница             следваща страница » » »